ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛИСТ
Проф. Ваня Матанова

Професор Ваня Матанова е директор на  магистърска програма по клинична и консултативна психология към СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, член е на редколегията на списание „Психосоматичн... цялостно представяне всички специалисти

 

ХАРАКТЕРИСТИКИ И СИМПТОМИ

Дислексията се определя като специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава  придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.

Дислексията се проявява чрез проблеми в четенето, писането, смятането, но организационните, музикалните, времевите и пространствените способности също могат да бъдат нарушени.

Установено е, че дислексията не се дължи на липсата на стимули, на сензорни увреждания или на неподходящо преподаване и условия.

Трудностите при дислексията се свързват с особености на слуховите, фонологичните, зрителните, моторните и/или познавателните процеси.

Дислексията включва не само проблеми с овладяването на училищните умения, но и широк кръг дефицити, демонстрирани в:

  • емоционалното
  • поведенческото 
  • социално функциониране  

Дефицитът на социалните умения е свързан  с другите видове неуспех в училище. Тези дефицити се проявяват като липса на преценка за настроенията и начина на мислене на другите, трудности в приспособяването към атмосферата в определена социална ситуация, демонстрация на неприемливо поведение.

Такива деца често не разбират емоционалното състояние на другите, нито техните оценки и предпочитания. Те остават безчувствени към емоционалната атмосфера на социалната ситуация., имат бедни умения за разбиране чувствата на другите и за долавяне на фините намеци, отправени към тях. Това се съпътства от чувство на непълноценност и вина, дефицит на вниманието, агресивност , прояви на хиперкинетичен синдром, повишена възбудимост, ниска самооценка и др.  

Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето с дислексия започва да избягва всичко, което е свързано  с подготовката му за училище. Следствие на повтарящия се училищен неуспех детето се стреми да привлече вниманието на връстници и учители  като проявява недисциплинираност, клоунско поведение, хиперкинетичност , безразличие и др.  

Дислексия... Как да я разпознаем?

Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.

Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).

Нарушения в зрителното разпознаване
Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществени и постоянни белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване с помощта на паметта. Това се отразява на способността за различаване на сходни оптични стимули (букви, думи, изображения, реални обекти).  Децата с дислексия виждат по различен начин, възприемат обектите в цялост, многоизмерно, без да могат да отличат отделните характерни белези.

В резултат на това се наблюдават трудности в различаването на букви, близки по графично изображение (о-а; и-у; б-д; п-т; и-ш; ъ-ч др.).
о-а   и-у   б-д    п-т    и-ш   ъ-ч

Тези трудности се проявяват и със зрително-моторни дефицити, което се изразява в
несъответствия при рисуване – като големина, разположение, опростяване на обектите, както и в трудно запаметяване на правилната позиция на буквите. Характерни са още правописни грешки в къси, прости думи и затруднения при правилно разпознаване на цели думи.

Нарушения в слуховото разпознаване
Това са нарушения на способността за различаване на сходни по звучене звукове и  думи.
д-т, в-ф, к-г, б-п, боб – поп, дом – том, вея – фея

При този тип нарушения са налице затруднения в прекодирането на зрителните символи в акустични, т.е. е невъзможно свързването на думата със смисловата й страна.

Характерни са още трудности при анализа и синтеза – разграничаване на корена, объркване при представки и наставки.

Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)
Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.

По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:

  • определяне на последователността на изписване на буквите в думите
  • правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена
  • логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове)
  • объркване при изписването на представки и наставки

Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните от абстрактните, познатите от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема.

Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.

Общи прояви
Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението, особеностите на емоционалното и познавателното развитие.

Разминаването между възможности и реални постижения е основен критерий при разпознаване на дислексия. Детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна програма за справяне с проблема.

Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата-дислексици, но не и задължителен. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното (дефицит на селективно внимание), неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.
Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицита на вниманието. Ако попаднат в този капан, педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема, като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за преодоляване на конкретния проблем.

Паметови нарушения
Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч", която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

Дефицит на социални умения
Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:

  • умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите
  • приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация
  • избор на приемливо поведение.



Дислексичните деца често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт с тези, с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.

Симптомите, които обикновено забелязват родители или учители
Когато говорим за симптомите, следва да не забравяме, че няма двама души с дислексия, които да имат еднакъв набор от симптоми. Въпреки това има определени признаци, които могат да ни насочат към мисълта за подобен проблем.

В предучилищна възраст

  • Крайности при етапите на развитие:  при някои деца с дислексия може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други - закъснение (при пълзенето, прохождането, проговарянето...)
  • Кратък или отсъстващ период на пълзене
  • Закъснение в развитието на речта, затруднения при формирането на изречения и правилното произнасяне на думите
  • Трудности при многосрични думи
  • Обща несръчност и некоординираност: трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятелно хранене, трудности при хвърляне, удряне и хващане на топка, хващане на молива по необичаен начин
  • Трудности при посочване на ляво-дясно, нагоре-надолу, преди-после и други думи които показват посока и време, трудности при запомняне на реда на дните на седмицата и месеците
  • Трудности при изпълняване на дейности с фонологично разбиране
  • Разменя местата на буквите и числата (напр. 15 вместо 51) и обърква сходните звуци (напр. ш ,ч)
  • Трудности при научаване на стихчета и имена
  • Чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове

Впечатлява това, че въпреки всички тези проблеми детето е умно

В начална училищна възраст

  • четене:  трудно разпознаване на самостоятелни думи; трудности при четене на глас (бавно четене, не използва точки); умора след бързо четене; по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене; заместване на думи и букви със зрително сходни; заместване на думи с други със сходно значение; изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи; трудности при възприемане на думи, които не може да си представи зрително; оплаквания от световъртеж, главоболие или болки в корема по време на четене; оплаквания от несъществуващи движения на буквите, по време на четене, писане или преписване.

  • правопис: заместване на зрително сходни букви; неправилно писане на обикновени думи; грешки при преписване; знаци на несигурност при писане (изтривания, корекции).

  • писане: неправилен  начин, по който детето държи молива; трябват много упражнения, за да може да пише правилно една дума; бавно, изморително писане; грешно начало и край на буквите; трудности при писане на един ред; разстоянието между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.

  • писмено изразяване: много кратки изречения; неправилно използване на точки и други знаци; нужда от повече време от обичайното за написване на едно изречение или писмена работа; неразбираем текст.

  • математика: трудности при пресмятане с преминаване през десетица; трудности при чертане на схеми по геометрия; трудности при използване на умножение и/или деление; трудности при използване на части от цялото; за да реши математическите задачи (дори и най-лесните), използва пръстите си; може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари; може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.

  • организация на времето: затруднения при използване на часовник; трудности при запомняне на месеци и дати; проблеми при организацията на времето, за да завърши една дейност; трудности при запомняне на ред и час на училищната програма.

  • организация на простанството: продължава да обърква ляво и дясно; лоша пространствена ориентация; има трудности при организация на обектите в стаята си.

  • други дейности: затруднения при вързане на връзки на обувките; затруднения при обличане/събличане; трудности при писане на големи букви; често падане, блъскане в предмети; чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени; мисленето е главно чрез образи, картини и чувства, без звукове и думи (слаба вътрешна реч).

В средна училищна възраст

  • Четенето продължава да е неточно
  • Продължава да прави грешки при правопис
  • Трябва да му повторят както телефоните номера, така и някакви инструкции, за да може да ги запомн
  • Има трудности при произнасяне на дълги и сложни думи
  • Обърква местоположения и дати
  • Има лоша самоувереност и самооценка
  • Детето има добри, но и лоши дни

Това дете се държи различно. Защо така?
Емоционални и поведенчески аспекти
В началното училище се набляга на четенето, писането и смятането, които са сериозен проблем за децата с дислексия поради факта, че се основават на линейно-последователно мислене, докато при децата с дислексия мисленето протича в образи и цялостни картини. Те разбират, че са различни от другите деца, и не знаят как да изразят това, което усещат. Трябва да се състезават в свят, в който техният мозък като че ли не може да работи. Постоянно им се натяква да са по-усърдни, да се съсредоточат повече или просто, че са глупави. При тези условия детето е обречено на провал още при тръгването на училище. Постоянно повтарящият се неуспех формира у детето-дислексик чувство на несигурност и вина. Тези деца преживяват провал много по-често, отколкото другите деца. Те не предизвикват у другите задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Съответно у детето се формира негативизъм и мнителност във връзка с всякакъв вид отношения и дейност. Такива деца проявяват чувство на непълноценност и са емоционално нестабилни.

Като следствие от всичко това се проявяват емоционални и поведенчески реакции, които могат съществено да варират по честота, сила и отклонение от социалните норми. Емоционалните реакции могат да бъдат – гняв, депресия, съзнателен отказ от учене, открита враждебност, негативно отношение към училището, склонност към зависимости, неподчинение, свръхразсеяност, затваряне в свой вътрешен свят, агресивност и др.

Поведенческите реакции също могат да варират – от пълна пасивност и безинициативност, поведения на зависимост (игри, психоактивни вещества, алкохол) през свръхподвижност, повишена възбудимост, неподчинение, соматични прояви (главоболие, болки в корема, повръщане) до компенсиране в други области, в които децата се чувстват добри – спорт, рисуване и пр. Понякога се стига до упорит отказ за ходене на училище, бягства от училище или от вкъщи, поява на тикове  (мигане, покашляне, клатене на главата), самонараняване.

Личностното развитие на децата с дислексия може да бъде белязано с крайности :

  • Могат да бъдат изключително разпилени или пък маниакално подредени
  • Такова дете може да бъде "клоунът" на класа, най-големият пакостник или пък другата крайност - прекалено тихо и кротко
  • Проявяват изключително засилено чувство за справедливост и стремеж към перфекционизъм
  • Имат или изключително висок, или изключително нисък праг на болката

През време на развитието взаимодействието между външните и вътрешни фактори, предизвиква появата на различни форми на синдрома на различно ниво и в различни области, където факторът околна среда играе значителна роля за последствията. Повишеното осъзнаване и разбиране на проблема води до увеличаване на броя на идентифицираните дислексици, въпреки че много от тях все още се справят без всякаква подкрепа с или без диагноза.За да се разбере напълно какво е дислексия. Трябва да се разберат скритите фактори и тяхното взаимодействие. Повечето характеристики на развитието включват взаимодействието на няколко фактора. Те могат да се групират на биологични, познавателни, поведенчески и фактори на средата.

Допълнителна информация/ информация за професионалисти
Биологични фактори - Мозъкът на дислексиците се различава от този на не дислексиците и като че ли не е толкова подреден. Сравнена с възможностите на един среден човек, обработката на информацията е организирана по различен начин и сканиранията на мозъка показват, че при тях се активират различни области. Изследванията предполагат, че до известна степен има наследствена предразположеност към дислексия, като са идентифицирани няколко хромозоми, играещи роля на ненормалното развитие на обработката на информацията. Например нарушената фонологична обработка в сферата на езика и специфичните смущение в слуховата обработка в сферата на процесите на възприемане се казва, че се дължи на генетични изменения.

В зависимост от развитата неврологична разлика може да се говори за придобита или дислексия на развитието. Въпреки че тук разликата е ясно разграничена много често не е възможно да се знае скритата причина за дислексията и оттук не се прави разлика при деца, които не са се научили да четат и пишат. Разликата може да се направи при възрастни, които веднъж са се научили да четат и пишат, но са загубили тези умения след нараняване. Това винаги е приемано като придобита дислексия. При деца тя се дължи на малка мозъчна травма, получена преди или след раждането. Може да бъде последица от злополука или заболяване, но нараняването е толкова малко, че по-скоро причинява специфична трудност, отколкото по- общо неправилно функциониране.

Познавателни фактори - Когнитивните процеси се оформят от биологичните характеристики. Развитието на функционирането на вниманието, възприятието, паметта, мисленето и езика е различно при дислексиците. Развиването и подобрението на същите е най- ефикасно в детска възраст. Ако това развитие е съпроводено с подходящи уроци и дейности, то тогава развитите особености ще причинят значително по-малко проблеми е зряла възраст. Засилването на когнитивните процеси в зряла възраст също е ефикасно, но тук също е важно и компенсирането на отклоненията.

  • внимание: Типично за дислексиците е ,че лесно се разсейват.Те обръщат внимание на всичко, а не само на съответния проблем. Ето защо те събират много информация, но обикновено не тази, върху която трябва да се концентрират в момента. При дислексиците не е задължително да има дефицит на внимание, тъй като при него правописните грешки са случайни, докато при дислексиците те се състоят в разместване на буквите и сричките , писането на изрази, състоящи се от една или повече думи и изобщо сегментирането.

  • възприятие: Координацията на каналите за възприемане – зрение, слух, допир- един с друг и с движението се осъществява през ранното детство. Детето се нуждае от много опит за постигане на прецизни движения, прецизно схващане на информацията и спокойна ориентация. При развиване на движението при децата дислексици обикновено липсва фазата на пълзенето и поради тази причина организацията на нервната система е непривична. Сензорно двигателната интеграция или координацията на възприятие и движение не е достатъчна. Поради това могат да се развият нарушения в схемата на тялото, пространственото ориентиране, както и слабост при прецизни движения и слухови възприятия.

    Схемата на тялото формира основата на ориентацията. Разбирането на посоките и връзките се базира на разбирането на собственото тяло. Най- големият проблем произлиза от разграничаването на дясно и ляво. Резултатът е несигурност при определяне на посоките в пространството дори и в зряла възраст.

    Различаването на звуците представлява друг общ проблем за дислексиците. В раните стадии на развитие на езика, когато се диференцират звуците, появата на силно възпаление на средното ухо води до проблеми при различаването на звуците. Поради това нарушение дислексикът не разбира ясно плавната реч дори ако няма проблеми със слуха. Това е случай на проблем при възприятието,а не на разбиране на речта или нарушение в разбирането.

    Нарушението във визуалната обработка също е общ проблем за дислексиците. Това на пръв поглед изглежда, че противоречи на техните сравнително добри пространствено визуални умения. Дислексиците възприемат визуално първо целия обект, но не могат да се справят с детайлите и пространствените връзки. Ето защо те обработват информацията по различен начин, мислят и учат по различен начин.

  • памет: Често диаслексията е придружена от слаба или къса памет.Това обаче не включва като цяло дефицит в процесите на паметта. Трудността е при запомняне реда на последователните елементи.В същото време, дислексиците запомнят лесно всичко, което трябва да се приеме като цяло и клонят по-скоро към запомняне на визуален, отколкото на вербален материал.

  • мислене: Дислексиците имат също и специален начин на мислене. Логично- аналитичното мислене не е тяхната силна страна. Мисленето им се характеризира от общ преглед, интуитивни подходи и разбиране, базирано на осъществяване. Те достигат до съответствията чрез чувстване на основното и поради тази причина не могат да обяснят как са стигнали до съответния резултат. Те просто виждат решението. Няма нищо мистично в това. Това е типичното функциониране на дясното полукълбо, докато лявото процедира по логичен начин като поставя детайлите заедно като в мозайка ,а дясното показва решението като в картина.

Поведенчески фактори - Когнитивните процеси влияят на развитието на уменията и по този начин и на поведението.

  • говор/реч - Повечето дислексици нямат проблеми с говора, но имат две главни затруднения:

    1. Намирането на думи. Те трудно си спомнят думи, които не се употребяват често.Те лесно объркват сходни думи, което се дължи на хомогенното инхибиране. Хомогенното инхибиране е правило, важащо за всички (сходни елементи се смесват един с друг), но дислексиците са по-засегнати, тъй като анализът на подробностите е твърде повърхностен в тяхната система за обработка на информацията. Речникът им не е беден, но думите и понятията са част от система, която не е ясно очертана и достатъчно достъпна. Те са предразположени да смесват чужди изрази, които са сходни както в тяхното произнасяне, така и в правописа.

    2. Друга трудност е следването на дълги, непрекъснати обяснения, инструкции и лекции. Проблемът е свързан със слабата последователна обработка на информацията.

  • четене - проблемите тук могат да се характеризират с по-бавно четене, прескачане на редове, четене на друга дума (често синоним или друга сходна), забравяне на съдържанието при дълги пасажи, грешки при четене на глас.

    Най- големият проблем е създаването на едно цяло от получената информация. Това се дължи на дефицит на последователна обработка на информацията и от тук слабост при формирането на идея и образи от думите, които имат значение в този безпорядък.

  • писане - Дислексията може да бъде придружена от дисграфия, която не е задължително да води до проблеми с писането. Обикновено писането на дислексиците е грозно, дезорганизирано и трудно за четене, но приемливо. При големи трудности е добре да се използват текстообработващи програми, които са полезни за всички.

    Лошият правопис се появява в резултат на проблемите с фонологичната обрабтка и слабостите при работа с връзки и подробности.

  • смятане - Много дислексици могат да смятат добре като са разработили методи, подходящи за техните способности. Най-често проблема е в умножението и делението.

Фактори на средата - Още като бебета децата получават малко стимули за тялото, тъй като обличането и смяната на бебешките дрешки стана по-просто. Ето защо има и по-малко неврологично стимулиране. Също така децата пълзят по- малко, физическата им активност намалява. За сметка на това те получават стимули визуално като стоят цял ден пред телевизора, видеото, електронните игри и компютъра. Вербалното развитие също не се стимулира много. Родителите, бабите и дядовците предпочитат да включат телевизора, вместо да прочетат вечерната приказка. Като резултат първичната способност на детето да обработва последователни лингвистични елементи и да формира идея не се развиват в необходимата степен.